Трудово-правни въпроси IV
- Написана от Администратор
- Категория: Въпроси и отговори
| Трудово-правни въпроси зададени към МТСП и отговори от юристите работещи там-част IV |
| Каква е законовата рамка на лице с ТЕЛК, попадащо под закрила на чл.333 КТ да бъде намалено работното време от 8 на 4 часа, съответно и възнаграждението? Има ли ограничение на размера на възнаграждението като минимум в случая? Няма опция за трудоустрояване, в масови съкращения сме.
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.).В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на Кодекса на труда, по смисъла на този кодекс ""Масови уволнения"" са уволненията на едно или повече основания, извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, когато броят на уволненията е: а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители за период 30 дни; б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители за период 30 дни; в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период 30 дни. Съгласно чл. 130а, ал. 4 и 5 от Кодекса на труда, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови уволнения.При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция ""Главна инспекция по труда"" за неспазване на трудовото законодателство.
Отпускът за 2011 г. следва да се ползва в календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърдения график за 2011 г. В чл. 176, ал. 1,2 и 3 е предвидено ,че поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година. В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни. Следва да се има предвид, че ползването на платения годишен отпуск през следващата календарна 2012 година също става в съответствие с утвърден от работодателя график, като срокът за утвърждаването му по реда на чл. 173, ал. 1 от КТ е 31.12.2011 г. В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено (чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). С оглед на горното, на основание чл. 176, ал. 2 от КТ по Ваше писмено искане могат де се отложат не повече от 10 работни дни от отпуска за 2011 г. и да се ползват през 2012 г. в съответствие с графика. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
В чл. 54е, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване изрично е предвидено, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по ч. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията по ал. 1 осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 346 от КТ, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя. Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от инспекцията по труда. В трудовата книжка се вписва и зачетеният трудов стаж.
Съгласно чл. 293, ал.1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Следователно средствата от СБКО се разпределят от общото събрание на работниците и служителите, които определят „факторите” или критериите по които се използват средствата.
Съгласно чл. 293, ал.1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Всеки който работи по трудово правоотношение има право на СБКО.
Съгласно чл. 331, ал.1 от КТ, работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. В ал.2 на чл.331 от КТ е предвидено, че ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало – ал.3 на чл.331 от КТ. Мнението ни е, че няма пречка предложението да бъде отправено по посечения в запитването начин. Работникът или служителят преценява дали да го приеме или не.
Съгласно изискването на чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за времето след 31.12.2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово правоотношение, е равна на продължителността на трудовия стаж, в трудовата книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж.". В случаите, когато осигурителния стаж не е равен на зачетения трудов стаж, осигурителният стаж се установява с документ образец УП-3, издаден от осигурителят.
Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Няма пречка по време на ползване на платен или неплатен отпуск работникът или служителя да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор. В чл.335, ал.2, т 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието.
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало. Предвид на това, че посочените обезщетения се дължат на различни законови основания, имате право и на двете обезщетения, ако са налице изискванията на цитираните по-горе законови разпоредби.
В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Няма изрична законова забрана по време на ползване на отпуск по чл. 167а от КТ да се работи при друг работодател.
От запитването е видно, че имате склучен трудов договор за определен срок по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 325, т. 3 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ в тези случаи не се прилага и работодателят е задължен да издаде акт за прекратяване на трудовото правоотношение и да впише прекратяването в трудовата книжка.
Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл.314 от КТ. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Съгласно чл.317 от КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 . Здравните органи, с издадения от тях акт установяват необходимостта от трудоустрояване на работника или служителя, определят формата на трудоустрояване-преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа и определят срока на трудоустрояване. В чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване е предвидено, че предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Трудовото законодателство се прилага спрямо всички работници или служители. МВ/
В чл.222, ал. 2 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. В случай, че трудовото правоотношение на лицето се прекрати на предвидените в разпоредбата основания, то има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Обстоятелството, че лицето е получило обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ е без значение, тъй като обезщетенията се дължат на различни основания.
Отлагане на ползването на платения годишен отпуск е предвидено като изключение в Кодекса на труда в разпоредбата на чл. 176, съгласно която поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни /ал. 1/; при уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година /ал. 2/. В случай, че са налице и двете хипотези, за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни /ал. 3/. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск /ал. 4/. Съгласно чл. 176а КТ когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. След завръщането Ви на работа работодателят следва да допълни графика за ползване на платения годишен отпуск – чл. 37в от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Следва да имате предвид, че неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г. /§ 3ж от преходните разпоредби на КТ/. Платеният годишен отпуск за 2009 г. можете да ползвате до прекратяване на трудовото Ви правоотношение.
Отпускът е период от време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението си да работи по трудовото правоотношение, като то продължава да съществува. С влизане в сила на съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и той е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа (чл. 354, т. 1 КТ). Тъй като обаче предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, би могло да се приеме, че след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не би следвало да му се полага платен годишен отпуск за този период. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд (решения № 948/21.12.2009 г., № 511/12.02.2010 г., № 346/26.05.2010 г., № 519/28.06.2010 г., № 564/02.07.2010 г., № 404/06.07.2010 г., № 636/04.11.2010 г.).
На основание чл. 176, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при тези условия, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му /176а, ал. 2 КТ/. Предвид на това, в случай че ще ползвате отпуск за гледане на дете до 2- години, не сте задължена да заявите периодите за ползване на платен годишен отпуск в графика за 2012г. Съгласно чл. 37в, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му.
Уведомяваме Ви, че Кодексът на труда съдържа “специално” основание за прекратяване на трудовия договор, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 328, ал. 3 от КТ в случаите по ал. 1, т. 10а работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането. По възникналия трудов спор компетентен да се произнесе е съдът.
При нарушения на трудовото законодателство е необходимо да сигнализирате инспекцията по труда по адреса на училището или изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (http://git.mlsp.government.bg/), за да направят проверка по случая. Контролните органи са длъжни да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство.
Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работника или служителя, се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Според разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Предвид на това, за периода на ползвания неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж, се полага пропорционално и платен отпуск. |
||
Ние сме нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член – „Човекът при нас е уникат”;
Представляваме и защитаваме нашите членове; Посредници сме в преговорите с различни институции;