Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

ИМА ЛИ ПРАВО РАБОТОДАТЕЛЯТ ДА НАЛАГА ГЛОБИ НА СВОИТЕ РАБОТНИЦИ
Консултация

ВЪПРОС: „При проверка от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ във фирми, при разглеждане на правилника за вътрешния трудов ред, са направени забележки, предписания и глоби, за това, че в правилника има заложени глоби за:
- пушене на нерегламентирани места;
- оставяне на машините без надзор;
- неизползване на личните предпазни средства (ЛПС), с мотив, че работодателят няма правомощия да глобява работниците, а само да ги наказва дисциплинарно, на основание чл. 188КТ.
Молим да ни отговорите, ако във вътрешните актове на предприятието - правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила за работната заплата са предвидени такива санкции, в правото си ли е работодателят да ги налага?“

ОТГОВОР: Правилникът за вътрешния трудов ред е един от вътрешните актове на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда (КТ).
В чл. 4а от Наредбата за работното време почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 6 от 1987 г., посл. изм. бр. 110 от 2013 г.) е уредена част от основното съдържание на правилника за вътрешния трудов ред. В него се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, времето за хранене на работниците и служителите в производствата с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.
С друг подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ -
обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г., посл. изм. бр. 49 от 2012 г.), е регламентиран начинът на организация на работната заплата в предприятията. Изрично в чл. 22 от наредбата е установено, че с вътрешните правила за работната заплата, като вътрешен акт на предприятието, се регламентира организацията на работната заплата.

В чл. 22, ал. 3 НСОРЗ е уредено задължителното съдържание на вътрешните правила за работната заплата, като в тях задължително се включват:
1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието;
2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата;
3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива;
4. редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения.

Допълнително във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и:
1. системи и методи за оценка на работните места и на длъжностите;
2. групиране на длъжностите по длъжностни нива и квалификационно-образователни изисквания;
3. правила и процедури за определяне и изменение на основните работни заплати;
4. правила и процедури за оценяване на трудовото изпълнение;
5. системи на заплащане на труда;
6. правила и процедури за определяне на индивидуалните работни заплати;
7. редът за събиране, обработване, съхраняване и използване на информация и документи, необходими за изчисляване на полагащите се брутни и нетни трудови възнаграждения;
8. редът и начинът за изплащане на работната заплата (чл. 22, ал. 4 НСОРЗ).

Важен е принципът, че тези вътрешни правила се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор. В този смисъл всякакви заложени глоби в съдържанието на вътрешните правила за работна заплата, предвидени за удържане от работната заплата на работниците и служителите, като например - лоба за пушене на нерегламентирани места, оставяне на машините без надзор, неизползване на личните предпазни средства (ЛПС) и други, са в противоречие с чл. 272 от Кодекса на труда.

Съгласно този законов текст без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5. запори, наложени по съответния ред;
6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

Освен това, когато се правят допустимите удръжки по чл. 272, ал. 1 КТ, законът установява, че общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съгласно чл. 446ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

Следователно неправилно е във вътрешните правила за работната заплата да се включват глоби и санкции за нарушения на трудовата дисциплина от страна на работниците и служителите. В тези случаи работодателят има право да търси дисциплинарна отговорност на основание чл. 188 и следващите от Кодекса на труда.