Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

На колко дни платен годишен отпуск имат право учителите, които до ваканцията нямат 8 месеца трудов стаж?

Учителите, които са постъпили на работа след започването на учебната година и до ваканцията нямат 8 месеца трудов стаж, ползват за същата година платен отпуск по 4 работни дни за всеки прослужен месец.

Писмо № 94-1979 от 26.06.2014 г. на МТСП

Съгласно чл. 155, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск.
С чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) за учителите е регламентиран удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни. Учителите, които са постъпили на работа след започването на учебната година и до ваканцията нямат 8 месеца трудов стаж, ползват за същата година платен отпуск по 4 работни дни за всеки прослужен месец – чл. 24, ал. 2 от наредбата.
В случаите на чл. 24, ал. 2 НРВПО размерът на отпуска за всеки прослужен месец е определен пропорционално на годишния размер по чл. 24, ал. 1 НРВПО (48 дни : 12 месеца = 4 дни).
Разпоредбата на чл. 156аКТ дава възможност да се уговарят по-големи размери на отпуските в колективен трудов договор (КТД), както и между страните по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 39, т. 3 КТД за системата на народната просвета от 28.06.2012 г. размерът на удължения платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 5 КТ и чл. 24, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за педагогическите кадри се определя общо на 56 работни дни.
Тъй като разпоредбата на чл. 156аКТ предвижда право да се уговаря, съответно ползва платен годишен отпуск в по-голям размер, когато с КТД или между страните по трудовото правоотношение е уговорен по-голям размер на удължения платен годишен отпуск, считаме, че в случаите на чл. 24, ал. 2 НРВПО размерът на отпуска за всеки прослужен месец се определя пропорционално на уговорения по-голям размер.

Длъжен ли е работодателят да отчита трудов стаж и професионален опит, придобит преди 1 юли 2007 г.

Извън случаите на § 1 от Заключителните разпоредби на Наредбата за структурата и организацията на работното заплата, няма законоустановено задължение за работодателя да отчита изцяло трудовия стаж на работника или служителя, придобит преди 01.07.2007 г.

Писмо № 92-359 от 27.06.2014 г. на МТСП

В отговор на запитване относно признаването на придобит трудов стаж и професионален опит за работници и служители, които след 01.07.2007 г. сменят работодателя си, Министерство на труда и социалната политика изразява следното становище:
Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в сила от 01.07.2007 г., за работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда (КТ), размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г.
Цитираната разпоредба урежда “заварените случаи”. Времето, за което преди 01.07.2007 г. работникът или служителят е получавал допълнително възнаграждение за продължителна работа по отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения се зачита изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, докато работникът или служителят се намира в трудово правоотношение със същия работодател или когато работодателят не е същият, но трудовото правоотношение е уредено съгласно чл. 123 и 123а КТ .
По отношение на работниците и служителите, които са постъпили или постъпват на работа при работодател след 1 юли 2007 г. (сменят работодателя си извън случаите на § 1), допълнителното месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата се определя за придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
От това следва, че работодателят по изпълнявания трудов договор не е длъжен да отчита трудов стаж, придобит при предишни работодатели, когато този трудов стаж не е на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия като изпълняваната в момента. Извън случаите на § 1 от Заключителните разпоредби на НСОРЗ няма законоустановено задължение за работодателя да отчита изцяло трудовия стаж на работника или служителя, придобит преди 01.07.2007 г.
Министерството на труда и социалната политика е изразявало становище, че няма пречка в колективен трудов договор и/или във Вътрешните правила за работната заплата по отношение на стаж, придобит преди 01.07.2007 г., да бъдат договорени/предвидени по-благоприятни условия за работниците или служителите, като при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят да отчита и трудовия стаж на работника или служителя, който е придобит в друго предприятие на всяка работа, длъжност или професия, независимо дали е същата, сходна или със същия характер (стажът се зачита изцяло).