Вход

Потребител
Парола *
Запомни ме

Регистрация

Полетата маркирани със звезда (*) са задължителни.
Име
Потребител
Парола *
Повторете паролата *
Email *
Потвърдете имейл *

Защо да изберете нас?

Ние сме  нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член – „Човекът при нас е уникат”;

Продължава

Какво правим ние?

Представляваме и защитаваме нашите членове; Посредници сме в преговорите с различни институции;

Продължава

Трудово-правни въпроси и отговори от юристи-част XIV

 

УДЪЛЖЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК НА УЧИТЕЛ С РЕШЕНИЕ НА ТЕЛК ЗА 50 НА СТО ТРАЙНА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ

 

ВЪПРОС: Работя като учител и имам решение на ТЕЛК за 50 на сто трайна неработоспособност.
Моля да ми отговорите защо не ми дават допълнителните 6 дни платен годишен отпуск, като казват, че те са включени в 48-те дни платен отпуск за учителите, а на синдикалните членове се дават допълнителни 8 дни над 48-те дни по колективен трудов договор. Считам, че това е дискриминация по признак “увреждане” спрямо болните учители и облагодетелстване на синдикалните членове.

 

ОТГОВОР: Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 155, ал. 5 КТ е предвидено, че някои категории работници и служители, в зависимост от особения характер на работата, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

 

Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 НРВПО учителите имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Съгласно чл. 319КТ, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, който е изрично определен като такъв, и не може да бъде определян като допълнителен отпуск в размер на 6 дни към 20 дни по чл. 155, ал. 4 КТ, респективно на допълнителен към отпуска в размер 48 дни по чл. 24, ал. 1 НРВПО.
След като отпускът по
чл. 319КТ поради изложеното по-горе е основен платен годишен отпуск, той е включен в 48-те работни дни удължен платен годишен отпуск за учителите.
Поради това към удължения платен годишен отпуск по
чл. 24НРВПО на жалбоподателя не се полага допълнителен отпуск в размер на 6 дни, както твърди жалбоподателят, тъй като той е включен в основния платен годишен отпуск в размер на 26 дни по чл. 319КТ.

 

С чл. 156аКТ се дава възможност да се уговарят по-големи размери на отпуските в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 50, ал. 2 КТ, колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.
На основание
чл. 51 ал. 1 КТ колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 и 2 КТ определя, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. В тези случаи членовете на синдикалната организация и присъединилите се по посочения по-горе ред имат право на платен годишен отпуск в уговорените там по-благоприятни размери.
От изложеното в запитването се прави извод, че не сте синдикален член и не сте се присъединили към КТД.
Във връзка с това имате право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 дни, в който са включени и 26-те работни дни по
чл. 319КТ, по силата на чл. 155, ал. 5 КТ.
В заключение считаме че не са налице сравними сходни обстоятелства по смисъла на
чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, които да третират по-неблагоприятно “болните учители”, както е посочено в запитването, в сравнение със синдикалните членове, за да бъде налице дискриминация по признак “увреждане”.

     

Право на обезщетение при прекратяване на основен и допълнителен трудов договор при пенсиониране

 

Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се изплаща само веднъж, работникът или служителят има право на обезщетение само по основния трудов договор, ако към датата на прекратяването му отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

Писмо № 94-1963 от 26.06.2014 г. на МТСП

 

Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство).
Работниците и служителите, които работят по трудов договор за допълнителен труд на общо основание имат право да ползват платен годишен отпуск, чийто размер съгласно
чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж по това правоотношение.
При прекратяване на договора за допълнителен труд работникът или служителят на общо основание има право на парично обезщетение за неизползвания полагаем се платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж (
чл. 224, ал. 1 КТ във връзка с чл. 42, ал. 1 НРВПО). Обръщаме внимание, че неползваният платен годишен отпуск, полагаем се за периоди преди 01.01.2010 г., не се погасява по давност и следователно за него се дължи парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно
чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението може да се изплаща само веднъж.
Тъй като обезщетението по
чл. 222, ал. 3 КТ се изплаща само веднъж, работникът/служителят има право на обезщетение само по основния трудов договор, ако към датата на прекратяването му отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсва правно основание работодателят по допълнителния трудов договор по чл. 111КТ да изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяването му.

 

Международна дейност